TANIX`S REFLECTIONS // ЗА (НЕ) ЦЕЛЕПОЛАГАНЕТО И РАВНОСМЕТКИТЕ

By Tanix`s Happy Place - декември 27, 2017



Здравейте, щастливи!
По това време на годината, когато тя е към своя край, от всякъде ме заливат равносметки за изминалата година и цели за новата, в което няма нищо лошо, обаче мен тези неща ме объркват и напрягат свободолюбивата ми натура. В Коледния таг споделих, че не обичам да си давам равносметки за всяка изминала година, нито да си полагам определени цели за предстоящата, и реших в този пост да излея мислите си по темата. 
По принцип съм човек на контролирания хаос и всяка мисъл за ограничение от всякакъв сорт страшно ме напряга. Трудно изяснявам целите си, имам нужда от време една идея или цел да узрее в главата ми и да се избистри. Не мога просто да седна и да си напиша един списък "ще направя еди си какво, за еди си колко време" без ясната идея защо и как ще го направя. Каквото и да се опитам да направя по този начин- организирано, подредено, с прилежно написани списъци- винаги се провалям с гръм и трясък. И не стига, че се провалям в планирането, ами и се потискам от неизпълнените си полуготови цели. Обикновено в хаотичния ми мозък нещата се случват по следния начин: 
1. Хвърчаща идея
2. Полузагнездена хвърчаща идея, летяща си из съзнанието ми
3. Човъркаща ме хвърчаща идея
4. Често обмисляна, вече не толкова хвърчаща идея
5. Идеята вече не лети, а има някаква форма
6. Формата придобива все по- ясни очертания
7. Съвсем ясна форма какво, защо и как
8. Моментално влизане в действие и изпълнение. 

Нещо такова. Е, може и да съм пропуснала някоя фаза на летене. Знам, че за някои от вас този начин на мислене може да е прекалено хаотичен и не даващ резултати, но това е единствения начин, който познавам аз и, който работи за мен. Трябва ми време нещата да узреят в съзнанието ми, време да бъда готова за тях да се случат и взема ли решение, наумя ли си нещо- действам на момента и няма мърдане. 
Разбрала съм за себе си, че нещата чакат своето точно време и място да се случат, въпреки нашите планове. Понякога, дори и да си поставим цели и да сме много упорити в преследването им, не е дошъл момента за постигането им и колкото и да си мислим, че сме готови, всъщност не винаги това е така. Всяко нещо идва в правилния момент, дори и понякога да мислим, че не е така и да ни се струва, че се проваляме. Животът си има определени планове за всеки от нас и някой или нещо следи кога и за какво е назрял моментът, за какво сме готови и с какво можем да се справим. Сигурно ви звуча много въздушно в момента, но така е- аз съм въздушна зодия и вярвам в някои въздушни неща, макар и да смятам себе си за реалист. 
Целия процес с поставянето на целите ме напряга и изнервя- от самата мисъл за него, през правенето на списък до изпълнението и предполагаемия успех или провал. Списъците и целите ми поставят ограничения и ме затварят в един кръг, в който, следейки положените в него цели, пропускам да видя други, по- широки възможности. Ограниченията ме карат да се задушавам и потискам. 
Равносметки си правя постоянно- не ми е нужно да дойде края на годината за тях. Обичам да анализирам- себе си, другите, отношенията, характерите, комуникациите, ситуациите, всичко. Така че, всеки ден е ден за равносметка. Не мога да се ограничавам да я правя само в края на годината. (Задух). Трудно ми е да си представя и да побера тази представа в съзнанието си, че краят на всяка година е времето, в което да седна целенасочено и да сложа знак = на изминалата година и това да е определящо за това успешна ли е била годината или не. Успяла ли съм аз или не. Какво съм постигнала и в кои цели съм се провалила. Има цели, които отнемат много повече от година. Има неща, за които не е дошла правилната година, колкото и да сме искали да се случат през тази. Ще се случат тогава, когато трябва. Или пък няма да се случат ако не трябва. Тогава ще се случат други, по- хубави, по- големи. И докато им дойде времето, не мога да изпадам в депресия, защото това не е било през насрочената от мен година.
Знам, че за някои от вас всичко това звучи като твърде вятърничаво, безцелно съществуване. Не е така. Имам цели, мечти, планове и амбиции като всеки нормален човек. Просто не искам да ги ограничавам в срокове. А ако постигна целите си за 2018 още през януари, тогава какво? Цяла година айляк, докато не дойде декември за нови цели? Да, бе. Не ги разбирам тези работи.
Та, така с хаотичните ми разсъждения по темата. Благодаря ако сте изтърпели брътвежите ми до края. А вие как сте с целите- всяка година точно определени или всяко нещо с времето си?
Поздрави,
Таникс

P.S. Странното в цялата тази ситуация е, че обожавам всякакъв вид тефтери и планери. И това ако не е парадокс!


Последвайте ме във Facebook // Instagram


  • Share:

You Might Also Like

0 коментара

Your comments make me smile. Give me a smile bellow :)